Забулването при жените мюсюлманки – символ на вярата и знак за идентичност

В нашето съвремие човек все по-често може да срещне забрадена жена на улицата, в магазина, в парка или на работното си място. Чрез забраждането голяма част от жените разкриват своята религиозна вяра и скромност.

История на забулването при жените мюсюлманки

Покриването на жените е по-старо от ислямската цивилизация, която е започнала през VII в. н.е. Първото оцеляло писмено позоваване на изображенията на жени, носещи воали, е от XIII век пр.н.е. Омъжените асирийски жени и наложници, придружаващи своите любовници, трябвало да носят воали; на роби и проститутки е било забранено да се забраждат. 

Било редно жените са започнат да носят покривала едва след като се омъжат. Така забраждането се превръща символ, който означава „тя е моя жена“.

Носенето на шал или воал върху главата на човек е често срещано в бронзовата и желязната култура в Средиземноморието. Срещало се и при народите от южната част на Средиземно море – гърците, римляните, персите. 

Жените от по-горната класа носели шал, който изтегляли над главите си като качулка, за да покрият косата си публично. 

Египтяните и евреите около III век пр.н.е. започват подобен обичай на покриването на жената. Върва се, че косата на жената е единствено достояние на нейния съпруг и се показвала публично.

Въпреки че в Корана не пише изрично, че жените трябва да бъдат забулени, устните традиции разкриват, че тази практика първоначално е била само за съпругите на Пророка Мохамед. Той помолил съпругите си да носят воали, за да ги разграничат и да посочат техния специален статут. Завещанието става широко разпространена практика в Ислямската империя около 150 години след смъртта на Мохамед. 

В съвременните мюсюлманско общества принуждаването за носенето на хиджаб е  рядко явление. До 1979 г. Саудитска Арабия е единствената страна с мюсюлманско мнозинство, която изисква жените да бъдат забулени, когато излизат публично - и този закон включва както местни, така и чуждестранни жени, независимо от тяхната религия. Днес този закон наложен само в четири държави: Саудитска Арабия, Иран, Судан и провинция Ачех на Индонезия.

Защо жените мюсюлманки се забраждат?

Някои от жените мюсюлманки избират да бъдат забрадени, защото вярват, че Бог е повелил на жените да носят хиджаб (покривало) като средство за показване на скромност и зачитане на вярата. Носенето на хиджаб е въпрос на личен избор, който се прави след пубертета и е предназначен да отразява личната преданост към Бога. В определени случаи носенето на хиджаб е придружено със свободно падащи дрехи, които не разкриват очертанията на тялото. Този вид облекло е отново символ и показ на вярата им в Бог.

Повечето мюсюлмански жени носят хиджаб, за да изразят своята мюсюлманска идентичност. След атентатите на 11 септември 2001 г. в Ню Йорк в САЩ хиджабът се възприема като синоним на исляма.

Има и други арабски или мюсюлмански жени, които избират да носят хиджаб, в израз на своята културна идентичност. Те се стремят да провокират обществото и премахнат предразсъдъците на западния свят към арабско-говорящите хора.

Същетвуват и случаи, които представят жените, носещи хиджаб, като потиснати или задушени жени. Истината е, че забраждането е усещането на човека за света и вярата.

Защо някои мюсюлманки жени избират да не се забраждат?

Подобно на жените, които избират да носят хиджаб, тези, които не се забраждат, го правят по различни причини. 

Някои мюсюлмански жени вярват, че ценности като скромност и вяра в Бог могат да бъдат постигнати и по други начини. 

Определени жени смятат, че в миналото забраждането е давало възможност на жените да се включат в обществото без да привличат внимание. Но забраждането в съвременното западно общество обръща повече внимание на жените, което води до противоречие с първоначалната му цел. 

Други са на мнение, че хиджабът и външни практики на вярата са станали нецелесъобразно за съвременния живот и затова избират да се съсредоточат върху своите вътрешни и духовни отношения с Бога, а не към външността си.

Много от жените, които избират да не носят хиджаб, са непоколебими защитници на правата на жената.

Видове забраждания

• Хиджаб

С думата хиджаб в мисюлманската вяра се описва акта на прикриване на покриването на главата при мюсюлманските жени. Също така думата се използва за специфичен тип покриване с шал – покрива се главата и шията, но лицето остава ясно.

• Никаб

Никаб е воал за лицето, който оставя ясната отворена зона около очите. Той може да се носи с отделен воал за очи и с придружаваща забрадка.

• Бурка

Бурката е най-скритият от всички ислямски покривала. Това е воал, който покрива лицето и тялото, оставяйки само мрежест екран, за да може да се вижда.

• Ал-Алмира

Ал-амира е завеса от две части. Тя се състои от плътно затваряща се капачка, обикновено изработена от памук или полиестер, и цилиндричен шал.

• Шейла

Шейлата е дълъг, правоъгълен шал, популярен в региона на Персийския залив. Той се уви около главата, прибран или закован на раменете.

• Химар

Химарът е дълъг шал, който виси точно над кръста. Той покрива напълно косата, шията и раменете, но оставя лицето непокрито.

• Чадор

Чадорът се носен от иранките, когато излизат извън къщата. Чадорът е маска на цялото тяло. Често се придружава от по-малка забрадка.

автор: Десислава Попова

*** Ние можем да създадем вълнуващи и интересни текстове и за Вашия сайт. Можете да разгледате нашите услуги, цени и оферти и да се свържете с нас тук.