Моето пътуване до остров Родос

Остров Родос се намира в Егейско море и един от най-отдалачените острови на Гърция. До него се стига по-бързо през турската граница. 

Моето пътуване започна именно така. Бях планувала пътуване на о. Родос, докато бях на почивка в Бодрум, Турция. От хотела ни взе автобус, който ни закара да чекираме паспортите си за морското ни плаване. 

За първи път пресичах морска граница и за първи път щях да се возя на катамаран. Това е едно най-бързите превозни средства по вода. 

Пътуването продължи 2 часа и половина. За мен бе много време. Никога не бях пътувала толкова дълго в затворена лодка. Ве бях пътувала с ферибот, с други по-малки корабчета, но никога толкова бързо. Сякаш бях в Самолет. Най-накрая в 12 часа на обяд се озовахме на о. Родос в град Родос. Като излязохме от граничаната зона пред нас се разкри крепостната стена на двореца на Великия Магистър. 

Пред входа и имаше статуя с делфини. А морето бе кристално чисто. 

В стария град на Родос влязохме пред арка, врязана в репостната стена. До нея имаше едно он най-известните разстения за този регион - Бонгонвилия - розовият храст на входа. Никога не бях влизала в крепост.

  В града имаше много хора и бе ужасно горещо. Направи ми впечатление, че сергиите закриваха сградите в крепостта. След входа пред мен се появи разрушена църква.Инетерсното бе, че едни младежи се качиха до нейния връх. 

Древността на сградата се виждат и от нейните останки. 

Ето и малка разходка из главните улици на стария град на Родос. 

Правят впечатление арките по улиците и малките камъчета, по които стъпва човек. 

Всичко е много шарено и цветно, които до голяма степен оцветява средновековната сивота. 

Ето това е днешния Родос. Жалко, че сергиите скриват автентичността. Ако бях градоначалник, бих направила това мяст филмова сцена. Но явно всичко е въпрос на прехрана за местните. 

Това е шадраванче в центъра на крепостта. 

Още един поглед от шарен Родос.

Отдалеч понякога изглежда малко сив... Сякаш е от книга на Марио Пузо...

Напомня малко на Испания...

... или пък на Турция. Не случайно това място е смесило толкова много култури. 

А сега е време да надникнем в най-автентичния вид на Родос, с неговите тесни улички, които те отвеждат по-близо до древните хора. 

И да се върнем отново в центъра на крепостта. Личи си, че сме в средновековен замък. 

Сега сме в една съвременна винарна, която по-скоро прилича на средновековна аптека...

Това се вижда от входа на винарната...

Тук сме пред входа на архелогическия музей, който отново е в пределите на крепостта. 

Това е самият истолически музей...

Още малко впечатления... Крепостта е изпълнена с много заведения, които, за жалост бяха празни, въпреки молбите на викачите.... Затова пред тях имаше и атракции...