Тюрбанът – религия, идентитчност, мода
Тюрбанът – религия и идентичност
Появата на тюрбана като част от облеклото се свързва с вярата на сикхите, която се развива в периода XV - XVIII век в Южна Азия. Смятало се, че той трябва да се носи само членовете на висшата класа и елита на обществото. Стикхите са вярвали, че е уважително главата да бъде покрита в нишите религиозни пространства и именно тюрбанът изпълнявал тази функция. В израз на Божията воля стикхите не режат коите и брадите се и носят косите си на кок. Така тюрбанът придържа дългата им коса.
Днес стикхите си идентифицират с тюрбана като част от традиционното им облекло и вярата им в Бога. Дълго време в обществото на стикхите тюрбанът се носи традиционно от мъже, докато жените покривали главите с шал (chunni). Но в съвременната култура на стикхите и жените също могат да покриват главата си тюрбан. В религията си стикхите няма огранчения в цвета на тюрбана. Цветове като бяло, оранжево синьо се насят на празници. А тюрбан в червен цвят традиционно се носи по време на сватба.
Стилове във връзването на тюрбана при стикхите
Съществуват различни стилове във връзването на тюрбан според предпочитанията на човека.
Думала е кръгъл по-голям тюрбан. Парна е по-малък кръгъл тюрбан и е с по-дебел печат/кърпа. Жените сикхи обикновено носят и кръгли тюрбани.
Тюрбанът в стил paghri/pagh има по-ъгловата форма. В този стил съществуват регионални различия. Британските и африканските сикхи носят по-малки и по-остри тюрбани в сравнение със северноамериканските сикхи, чиито тюрбани обикновено са по-меки. Индийските сикхи носят големи тюрбани.
Тюрбанът и историята на модата
Като моден аксесоар тюрбанът завладява жените от западния свят от началото на 20-те години на XX-ти век. Първоначално тюрбанът беше приет в Европа, но холивудските звезди са тези, които го представиха в международен план. За първи път звезди като Глория Суонсън, Марлене Дитрих и Грета Гарбо се поддадоха на очаровението на тюрбана в облеклото и го разкриха като моден аксесоар.
В средата на 50-те години на XX век тюрбанът направи динамично завръщане с Times, който разказва историята на брокатната коприна на Dior във формата на тюрбан.
Американският дизайнер Халстън включи тюрбанът във вечерния гардероб и облече модни икони като Бианка Джагър. Драпираните тюрбани станаха част от облеклото на Елизабет Тейлър, Джоан Колинс, както и на кралицата на Англия. А през 2009 г. модата на тюрбанът отново се завърна благодарение на Сара Джесика Паркър.
През XIX век тюрбанът бил позабравен. Но през XX век тюрбанът отново стъпил в модната сцена чрез дизайнер Пол Поаре чрез звездата Глория Суонсън.
През 1930 г. тюрбанът става маркер на за добре образованата и пътуваща жена. Той става известен чрез филмова шведска икона Грета Гарбо.
През 60-те години Елизабет Тейлър носи тюрбан, съчетавайки го с блестяща бална рокля, за да приеме награда в Сикстинската капела през 1966 година.
През 1973 г. Барбара Стрейзънд следва примера на Грета Гарбо със своята тюрбан на премиерата на Пътят към нас.
По време на обиколката на Западните острови през 1996 година Кралица Елизабет II носела тюрбан.
Принцеса Даяна Уелска (1961 г. - 1997 г.) също е носила тюрбан.
На наградите MTV Video Music Awards за 2006 г. Дженифър Лопес даде обрат в модата на дискоерата със сребърна мрежа под формата на тюрбан.
В музея Метрополитън през 2009 година Кейт Мос носи тюрбан от ламе, съчетан с роклята на Марк Джейкъбс.
През 2011 Салма Хайек носи тюрбан в шоуто на Стела Маккартни в Париж.
На филмовия фестивал в Торонто през 2018 година Ева Мендес беше с атрактивен тюрбан Прада и рокля Долче и Габана.
Тюрбанът в българската мода и
Людмила Живкова
Людмила Живкова (1942 г. – 1981 г.) е наричана „принцесата на българския комунизъм“. Тя била български политик от Българската комунистическа партия (БКП) и дъщеря на Генералния секретар на ЦК на БКП Тодор Живков. Тя е отговаряла за културната политика на тоталитарния режим от края на 70-те години до смъртта си. Според дъщеря и – Жени Живкова – Любмила Живкова „обичаше да носи не само тюрбани, но и шапки, защото ѝ беше по-бързо, по-удобно, когато пътуваше, вместо да си прави прически.”
автор: Десислава Попова
